Московският градски съд осъди публициста Владимир Кара-Мурза на 25 години

Московският градски съд осъди публициста Владимир Кара-Мурза на 25 години каторга при непоколебим режим. А едно от „ настоящите лица “ в листата „ Магнитски “, над който дълго време работи точно Кара-Мурза - съдията от Московския градски съд Сергей Подопригоров - чинно последва предлагането на прокуратурата и разгласи подсъдимия за отговорен по три пункта.

Подопригоров му даде 7 години затвор поради изказванията, че войната в Украйна е незаконна, още 3 години за присъединяване в активността на организацията „ Открита Русия “, която управляващите са оповестили за „ нежелателна “, а като похлупак на всичко – и 18 години за „ измяна на родината “. Общото наказване след това беше понижено с три години и по този начин се стигна до въпросните 25 години – явно Путин и обкръжението му считат да останат най-малко още толкоз на власт.

По претекстове за персонално възмездие

Няма никакво подозрение, че до момента в който са възнамерявали делото против Кара-Мурза, съветските управляващи са взели всички нужни ограничения, с цел да се застраховат против някой малко евентуален, само че въпреки всичко вероятен изблик на хуманизъм в репресивната наказателно-правна система на Русия. И няма подозрение, че неслучайно за арбитър по делото беше назначено лице, за което можем да установим изразителен спор на ползи. Сергей Подопригоров освен попада персонално в листата „ Магнитски “ – още преди да възникне този лист отново той персонално прати самия Сергей Магнитски в пандиза. Тоест, Подопригоров вероятно членува в същата незаконна клика, която се опитваше да изобличи изтощения зад решетките Магнитски.

Присъдата против Кара-Мурза беше издадена не от някакви анонимни винтчета в системата, а – може да се каже – от пълноценните съорганизатори на Путиновия режим. Независимо от това обаче, фактът си остава: всички решения по сходни каузи в съветската НЕ-правова система де факто могат да се взимат от един-единствен човек. И таман против този човек Международният углавен съд в Хага неотдавна издаде заповед за арест, която вероятно е съдействала за особената свирепост на репресивната присъда в Москва.

Няма никакво подозрение, че в тази ситуация персонална злопаметност е показал освен съдията, само че и президентът на Руската федерация. Защото през последните години Кара-Мурза си завоюва славата на деен – и най-много ефикасен – герой за въвеждането на наказания против съветската ръководеща класа и против групировките, узурпирали властта в Кремъл. Тъкмо той оказа помощ за канализирането на западните решения за наказания – и управляващите тъкмо за това го и санкционират.

Жестокост, която надминава чистките при Брежнев и Андропов

Освен 25-те години изгнание в трудов лагер при непоколебим режим, на Владимир Кара-Мурза за насмешка му беше наложено и още едно наказване: да не се занимава с публицистика 7 години след излежаване на присъдата. Тоест в случай че в този момент 41-годишният отстъпник си излежи цялата присъда, след освобождението си докъм своята 73-годишна възраст няма да може да работи като публицист.

Опозиционният деятел обаче няма съвсем никакъв късмет да излезе жив от лагера. Неговият юрист оповестява, че здравето на Кара-Мурза е разрушено в следствие от двата опита да бъде токсичен, в хода на процеса той изгуби цели 17 кг, а двата му крайници към този момент отхвърлят. Чудно ли е освен това състояние, че за последните присъди против съветски опозиционери към този момент се приказва като за нов сталински правосъден гнет, който дори надвишава по мащаби и свирепост наказванията по време на Брежневските и Андроповските чистки.

Защото руснаците настойчиво съпоставят днешните репресии с многочислените други репресии, претърпени в предишното. И все търсят аналогии със случилото се през 1930-те или 1950-те години. Излиза обаче, че Путинова Русия е напълно ново събитие. По времето на Сталин такива присъди рядко се произнасяха. Тогава по-скоро разстрелваха без съд и присъда, а след това оповестяваха, че пандизчия еди-кой-си-номер е починал. Тоест, в Русия се следи една нова ескалация на садизма. Този садизъм преследва една елементарна и разбираема цел, той не е „ за експорт “. Кремъл демонстрира на руснаците по какъв начин се санкционират враговете на режима, т.е. всички тези, които още се осмеляват да се занимават с опозиционна активност, доколкото тя към този момент е приравнена на държавна измяна.

Посланиците на редица страни от целия свят пристигнаха на процеса против Владимир Кара-Мурза, само че защитата не ги пусна в залата. Така те и не чуха последните думи на подсъдимия, в които нямаше нито капка разкайване. Независимо от това е ясно, че сега таман това дело провокира най-широк интернационален отзив - въпреки че в Русия има премного процеси против политически деятели. Тъкмо този интернационален отзив ни дава и вярата, че Кара-Мурза няма да го изтезават в лагера, а може би даже да успее да излезе жив оттова.

За да бъде Русия свободна страна

В същото време: дано не си вършим илюзии и да търсим прагматизъм там, където става дума само за нечувана свирепост. След произнасянето на присъдата кремълските пропагандисти незабавно се разкрещяха, че Кара-Мурза имал и английско поданство и че можел да стане обект на замяна. Но в действителност това е просто опит да се внесе комплициране и неизясненост, да се не помни жестокостта на наказването и да тръгнем да обсъждаме някакви елементи.

По същата логичност не можем да чакаме и опрощение от страна на Владимир Путин, който употребява този инструмент по-скоро в интерес на наемниците от „ Вагнер “, които излизат от пандиза, с цел да отидат на фронта в Украйна. Така че дано не се разсейваме по детайлите и да помним, че Владимир Кара-Мурза се бори и влезе в пандиза, с цел да стане Русия свободна страна, а тези, които го изпратиха зад решетките, сами да попаднат на подсъдимата пейка.